Славков и Джагаров не излизаха от вариететата
Димитър Досев е един от най-известните режисьори на вариететни програми от социалистическото минало. Специализирал е в Чехия, приятел и съратник на Астор, любимец на Иван Славков. По морето почти няма барове и казина, където да не е поставял атрактивните си спектакли. Днес се е отдал на спомени и спокоен живот в дома за ветерани на културата в "Захарна фабрика" - София.

Бихте ли направили сравнение между старата естрада, например, и съвременната?
- Какво да ви кажа, изкуството трябва да носи емоция. Да вземем например Лили Иванова - колко много време е на сцената, а все още е прима и никой не може да я надмине. Баба е, демодирана е, но е личност, която все още диктува модата в тази област. Емил Димитров създаде цяла линия в българската естрада и никога няма да бъде забравен.

Днешните актьори не са ли много нива под нивото на старите гении, какъвто беше Апостол Карамитев?
- Не бих казал. Има блестящи актьори - Николай Урумов, например.

Не са ли малко нечленоразделни, не крещят ли прекалено много по сцената?
- Това са дефекти на младостта, никой не е станал голям актьор на млади години. Мога да кажа обаче кои са големите във вариететния жанр - Юлиян Мицев, Мая Брайкова, Астор, Ирко...

Как изглеждаха вариететните спектакли, когато бяхте на върха на кариерата си?
- Това е камерно изкуство, за малка сцена. Има и естрада, и балет, атракционни номера - кристалбаланс, илюзии, фокуси, естрадни певици. По морето нямаше ограничения да влизат само чужденци или само българи по баровете. Ограничението беше финансово. Беше свободно, нямаше рязка забрана. Но не можеше да влезе българин да играе в казиното комар, можеше само да влезе в бара и да гледа програмата ми. Щом издържа на цените...

В кои барове поставяхте спектаклите?
- В Слънчев бряг "Глобус", "Русалка", хубава програма правехме на кораба-казино, на “Албена” в "Горски цар"...

И какви бяха богатите хора тогава, от партийния елит?
- Те ходеха повече в казината, синовете на големците ходеха да играят там хазарт, но конкретни имена не бих могъл да кажа.

Идвал ли е Тодор Живков да гледа вариетето ви или Людмила Живкова, да кажем?
- Никога, Людмила абсурд да влезе. В замяна на това

Иван Славков беше постоянен посетител, с него сме лични приятели

Много сме близки, даже тази сутрин говорихме по телефона. Той е голяма личност, всички артисти сме търсили съветите му за едно или друго. Джагаров идваше редовно, беше постоянен посетител, но на Любо Левчев не му беше интересно. Владко Живков идваше. Идваха хората, които имат повече пари, тези от елита. Идваха много артисти - Стефан Гецов, например.

Шефът на артистите можеше ли да влиза във вариететата?
- Можеше, разбира се, нали беше член на ЦК. Но вие измествате въпроса. Не това беше трагедията на артистите тогава, а че младите хора отиваха в малките провинциални театри и живееха в непрекъснати турнета по селата, защото в един малък град, колкото и да е добро едно представление, може да се играе най-много пет пъти.

Талантливите младежи не ги ли оставяха в София?
- Че кой може да определи дали са талантливи. Един актьор трябва да играе, да играе безкрайно много, докато се ошлайфа. Трябва да добие опит и тогава може да се определи дали е добър актьор.

Вие сте възпитаник на Филип Филипов, що за човек беше той?
- Беше изключително внимателен човек, много сърдечен. Той се грижеше за нас, студентите, повече, отколкото за собствените си деца. Прекарваше с нас повече време, отколкото с тях. Не беше аскет, но не съм го виждал да пие, например. Не можеше до него да се докосне човек, мъж или жена, и да не се влюби в него. Имаше много врагове, защото беше изключително талантлив. Завиждаха му за таланта.

Къде специализирахте вариететна режисура? Едва ли у нас.
- У нас до 80-те години жанрът беше малко ограничен, но нямаше страна в Европа, където да не играят наши вариететни артисти. Дуо "Вилис", Астор, Ирко, Орфи, дуо "Мандрак", Рената Шоу, дуо "Корли", всички те работеха навън, работят си и до днес, като изключим дуо "Вилис", те и двамата починаха. Аз съм завършил тук ВИТИЗ, но специализирах вариететна режисура в Чехия. Това си е особен род цирково изкуство. Навън нашите илюзионисти и атракциони са много ценени. Например дуо "Демон" - това са Крум Крумов и Мариана, съпругата му - те обират непрекъснато всички награди. Те работят в Холивуд, във вариететата на Лос Анджелис. Разбира се, най-добрият, според мен, е Астор.

Откога сте близки с Астор?
- Познаваме се от сцената още през 80-а година, много близки приятели сме. Но той е такава личност, че е приятел с всички. Астор в нашите среди го наричат Странджата. Няма човек, на когото да не е помогнал, не може да не помага, така е устроен. Колко бедни артисти храни в ресторанта си - знаете го сигурно, на 20 м от хотел “Хемус”, на “Черни връх”. То там си пише: "Магически ресторант". Не само това, той се раздава професионално. Другите излизат, играят, но един е блестящ илюзионист, друг блестящ певец, трети умее да прави атракцион. Астор умее да прави всичко - той е изключителен артист. В България дойде Дейвид Копърфийлд и всички, които го гледаха, казаха: "А, че той с какво е по-добър от нашия Астор!"

Кой е корифеят на вариететните режисьори?
- Виктор Марков. Но, разбира се, главният корифей на вариететните програми е Хачо Бояджиев. По този въпрос спор няма. Хачо не работеше барови програми, той правеше главно телевизионните и правителствените програми. Представления, които се изнасяха специално за хората от властта. Той е малко богопомазан режисьор.

Значи ли, че вариетето е изкуство за елита?
- Не, в никакъв случай. Аз познавам безброй богаташи, които не стъпват на такива места. Това е изкуство за бохемите, за свободомислещите. Една мутра не би гледала Астор, да кажем, или ако го гледа, ще се чуди през цялото време. Кръчмарят-богаташ казва: "За какво ми е тоя тука да ми прави фокуси?! По-добре една гола да попее малко чалга”. Затова започна да запада нашето изкуство.

Голите момичета и чалгата изместиха вариетето от баровете и елитните ресторанти

Навремето като влезеш в гримьорната, където се преобличаха балерините, те лъхаше аромат на младо, на красиво тяло. Сега те лъха обезателно миризма на силикон.

Кои са най-добрите илюзионисти в България?
- Когато говорим за точност, за финес, за математичност на изпълнението - това са Ирко и Дан Кристо (вторият живее в Смолян); когато говорим за изящество, за фино представяне, това е лордът на сцената Орфи, бог да го прости. Но артистът-буря, артистът-вулкан, това е Астор. Природата му е дала дар, неща, които не се постигат с труд. Да спомена и една жена - изключителна актриса - това е снахата на мистър Сенко - Стефка Сенко или мисис Сенко, както я наричат. Тя се пенсионира, но още работи понякога, защото се чувства добре. Още са живи, на по 90 години са двама страхотни вариететни артисти: Георги Иванов - Маги и Тод Грос. В Кюстендил има страхотна детска школа - школата за илюзионисти на Петър Русинов. Детският му състав е носител на всички възможни световни награди.